Скулптор без аналог в българската пластика, радетел за творчество и учител на поколения плевенски художници, Ангел Спасов е едно от преоткритите имена в българската художествена история.

Роден през 1884 г. в Плевен. През 1904 г. постъпва в Рисувалното училище в София, където учи живопис при проф. Иван Мърквичка и скулптура при проф. Жеко Спиридонов. През последните две години на обучението си (1910-1911 г.) посещава Венеция, Флоренция и Рим.
Член на Дружествата „Съвременно изкуство“ и на „Севернобългарските художници“. Живее и работи в Плевен до смъртта си.

Първите му творчески стъпки съвпадат с едно изключително тежко време на три последователни войни – Балканската (1912-1913 г. ), Междусъюзническата – 1913 г. и Първата световна война (1915-1918 г.) Скулптурните композиции от този период – малки по размер творби, с етюдно-импресионистичен характер са посветени на военните трагедии и представят опит за скъсване с характерния за епохата академизъм и лъжекласицизъм.

Темата за народната скръб, присъща за българското изобразително изкуство от 20-те години на XX в. не остава чужда за Ангел Спасов. В този период той създава голяма поредица композиции и портрети, между които и триптиха „Разпятие“, явяващ се синтез на преживяното и единствена по род и решение творба в новобългарската скулптура. Някои от тези произведения носят духа на символизма и в значителна степен са отглас от политическите и социални събития.
След 40-те години, интереса на автора е насочен изцяло в областта на портрета – скулптира образите на съвременници, вае бюстове на исторически личности. Обект на художествено търсене е точната физиономична характеристика на модела и прецизната психологическа модулация.

До 1930 г. Ангел Спасов работи и в областта на живописта – портрет, фигурална композиция и пейзаж.
Днес цялото художествено наследство и библиотека на Ангел Спасов се съхранява в ХГ „Илия Бешков.

Меню