Румен Скорчев е български художник, график и илюстратор.
Работи във всички области на графиката и илюстрацията, но най-известен е като майстор на рисунката. Изключително продуктивен, Скорчев е илюстрирал над 200 книги. Биографията му представлява един дълъг списък от награди, успехи и отличия, какъвто рядко може да бъде намерен в личните истории на който и да е от най-големите световни художници.
Румен СКОРЧЕВ е роден на 7 октомври 1932 в Търговище. Първото му образование е Инженер-паркостроител (1957). През 1964 завършва Илюстрация във ВИИИ „Николай Павлович” при проф. Веселин Стайков. Започва работа като художествен редактор в периодични издания и главен художник на издателство „Народна младеж”. През 1979 е избран за стипендиант на японската фондация Kokusai Koryu Kikin. От 1984 е професор по Илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” във ВИИИ „Н. Павлович”.Участва в редица международни биеналета и групови изложби.
Има самостоятелни изложби в: Мелбърн — Австралия, Ню-шател — Франция, Ню Делхи — Индия, Хага, Амстердам и Дордрехт — Холандия, Люксембург, Кюрасао — Холандски Антили, Сепре — Швейцария, Лусака — Замбия, Мюнхен и Бад Кисинген — Германия, Братислава — Слова¬кия, Виена — Австрия и др. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ и ХГ в страната.
Според Енциклопедия на българските изобразителни изкуства, произведения на Румен Скорчев се намират в галерията за ренесансово изкуство „Уфици” във Флоренция, както и в музея „Албертина” във Виена, фондация „Арт диалог” – Париж, музея „Виктория и Албърт“ — Лондон, Дордрехтс музеум — Холандия, Нацио¬налната галерия във Вашингтон, САЩ, Музея „Лудвиг” в Кьолн и Аахен, Германия, Националната библиотека на Франция, Музея за съвременно изкуство в Кайро, Египет.
УбежищА
Емануела Ковач, Васил Колев-Vassillo, Веселин Дамянов-Вес,
Бранко Николов и Людмил Георгиев
Със своята богата творческа биография Емануела Ковач, Васил Колев-Vassillo, Веселин Дамянов-Вес, Бранко Николов и Людмил Георгиев са представители на различни поколения графици, но въпреки това всеки от тях вече има своето установено място на художествената сцена. Изложбата „Убежища“, в която са включени произведения на петимата автори, обединява техните разнородни пластически търсения. Зад това богатство от възможности на изкуството на графиката, обаче, прозира и нещо общо, което настоящата експозиция прави опит да изяви – тематичното им фокусира върху проблема за убежището.
В съвременния глобален свят, белязан от емигрантски вълни, етнически напрежения, екологични катастрофи темата за убежището, като подслон, покрив, приют, гнездо, свърталище придобива все по-голяма актуалност. Бежанските лагери, центровете за подслоняване на бедстващи, приютите за бездомни, дори публичният, културният и игралният дом са теми на непрестанен дебат в общото социално пространство. Убежището все по-често се превръща в единствен дом. Тъкмо проекциите на този социален феномен могат да бъдат видени в представените в изложбата „Убежища“ творби на петимата автори. Всеки по свой начин, съзнавано или не отразява темата със своя почерк.
Емануела Ковач търси домът в себе си, Васил Колев-Vassillo го материализира в различни архитектурни силуети. Людмил Георгиев овеществява идеята си за убежище, оттласквайки се от предметния свят, в издирване на спомена, видението и съня като възможни убежища. Като контрапункт на този подход се явяват представените от Бранко Николо произведения. В тях архетипният на светлината на храма, на доведената до абстракция кора от бреза могат да бъдат тълкувани като дом. В творческите опити на Веселин Дамянов-Вес, можем да видим, че убежището е там където сме самите ние. Това не е конкретно пространство, а начин на възприемане на заобикалящата ни действителност – върху гърба на препускащия кон, в тялото на клоун.
Всички тези разностранни тематични посоки и пластически подходи, показани в изложбата „Убежища“, са обединени от една обща за Емануела Ковач, Васил Колев-Vassillo, Веселин Дамянов-Вес, Бранко Николов и Людмил Георгиев – избрали са изкуството на графиката за свое творческо убежище.
Повече информация за авторите вижте на: https://grafikart.bg/hudojnici/
ЛИКА ЯНКО
Има различни данни за рожденната дата на Лика Янко в различните източници. Най- вероятно Евангелина Лазар Янко е родена в София на 7 април 1922 в семейството на Ефросина и Лазар Янко, преселници от Албания. Лазар Янко е родом от село Грабова (на 140 км от столицата Тирана). Лика има брат Петър и сестра Данка.
1945 (6 октомври) Приета е в изящния отдел на Държавната художествена академия. Записана e в Главната книга под № 605 с името Евангелина Лазар Янко. Две години ще бъде в общия курс на Академията.
1947 Евангелина Янко е в трети курс, специалност Живопис в класа на проф. Илия Петров.
1950 (7 юли) Първо официално споменаване на името Лика в Протоколна книга на Академичния съвет.
1951 (3 март) Умира баща ѝ при пътно произшествие
(3 юли) Защитава дипломната си работа със заглавие ТКЗС в Албания. Оценка среден 3.
(12 ноември) Получава диплома за завършено висше образование с № 1069.
1952-1975 Работи приложна работа.
1958 Първи творби подписани с името Лика.
1960 Първо участие в изложба (Изложба на жените-художнички, София).
Рисува в Родопите и Созопол.
1961 В Първа национална младежка изложба е приета нейната творба Есен. Дворът на музикалната академия.
1962 В ОХИ’ 62 e приета картината Автопортрет с куче, която после е критикувана в пресата.
1964 Участва в Изложба на софийските художници с Автопортрет.
1965 Приета за член на Съюза на българските художници
1967 Първа самостоятелна изложба в галерията на ул. Руски № 6. Свалена на седмия ден след откриването.
1975 Кирил Кръстев води френския културен аташе в дома й. Начало на откупките от дипломати.
1978-84 Участва със свои картини в търговията, насочена към Запада на външно-търговско предприятие Хемус.
1981 (ноември – декември) Втора самостоятелна изложба, в галерията на ул. Шипка № 6, осъществена с протекцията на Людмила Живкова.
1989 Трета самостоятелна изложба, в галерията на ул. Шипка № 6.
1990 Получава Наградата на София за самостоятелната си изложба от предишната година.
1993 Самостоятелна изложба в галерия Сезони.
1994 Самостоятелна изложба в Балчик.
1996 Втора награда от Межународното триенале на живописта, София. Участва с три картини по кураторски проект на Димитър Аврамов.
1998 (март) Ретроспективна изложба, в галерията на ул. Шипка № 6.
1999 (февруари) Награда а името на Славка Денева под патронажа на Ева и Йордан Соколови.
2000 Димитър Аврамов публикува монографията Лика Янко.
2001 (15 юни) Седем дни преди смъртта си Лика Янко прави завещание, с което дарява на Национална галерия 128 творби, на Софийска градска художествена галерия – 82 творби. В комисията по изпълнение на завещанието са включени проф. Димитър Аврамов, доц. Катерина Караиванова и художничката Ивет Куюмджиева.
2010 Изложба Лика и Генко в Софийска градска художествена галерия, куратор Красимир Илиев, каталог.
2019 Изложба Лика Янко. Общуване със сакралното в галерия Контраст, София, куратор Красимир Илиев, каталог.
Изложба Лика Янко. Рисунки в Квадрат 500, София, куратор Иво Милев, каталог.
КОЛЕКЦИЯ „АРЕС” НА ЧАСТЕН МУЗЕЙ АРЕТЕ
Колекция „Арес“, основана през 1995 г., съдържа оригинални артефакти от праисторическата епоха до късната античност, намерени в съвременните български земи. Колекцията е една от първите частни колекции в България, регламентирани и социализирани в съответствие със Закона за културното наследство от 2009 г. Частен музей „Арете“ е регистриран през 2014 г.
Колекция „Арес“ е разположена в пет равностойни части според теорията „Аретè“, дефинирана от проф. Димитър Иванов. Този ценностно-тематичен подход на експониране се прилага за първи път в музеологията, но е перспективен с оглед образователната, възпитателната и развлекателната функция на Музея на бъдещето.
През годините колекцията е била експонирана в страната и чужбина. Няколко артефакта са изложени в постоянната експозиция на Националния исторически музей в Бояна и пътуват по света с тракийските златни съкровища.
СТОЯН ЦАНЕВ
Роден е през 1946 г. в Бургас. През 1973 г. завършва специалност живопис във варшавската Академия за изящни изкуства в класа на Анджей Руджински.
За творчеството си Цанев е удостоен с множество престижни български и международни отличия, между които награда за графика на СБХ на името на Веселин Стайков през 1979 и 1988 година, наградата на Международното биенале на графиката във Варна през 1989 г., награда на Биеналето за хумор и сатира, организирано от Дом на хумора и сатирата – Габрово. През 2007 година получава най-голямата българска награда за живопис – „Захарий Зограф“ и организира изложба в Самоков.
Платна на Стоян Цанев са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия; художествените галерии в Бургас, Варна, Добрич, Силистра, Сливен, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Русе, както и музейни и частни колекции по цял свят.
Живее и работи в бургаското село Лъка. Умира на 5 февруари 2019 г. в родния си град.
КАЛИНА МАВРОДИЕВА И ЮЛИЙ ТАКОВ – „Да можеш да летиш“
Тук и сега, преди или после, някъде другаде и винаги. В неопределеността, на границата между измеренията е артистичното пътешествие на Калина и Юлий – тяхното пропътуване в задпределното, безграничното, неназовимото…
…Съзерцанието в нещо толкова близко и толкова далечно е поетиката на бленуващата душа. А там, всеки е сам. Доверчиви и смирени, застинали на прага, някъде преди безкрая, Калина и Юлий ни повеждат към места – чисти, прозрачни и светли, с надеждата и очакването за среща, среща някъде, някога и винаги – в тяхната Ноа Ноа.
Завиждам на готовите да тръгнат с тях! Надалеч…
проф. Станислав Памукчиев
Изложбата „Портретът“ представя колекция от подбрани графични творби от фонда на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен. В експозицията са включени 25 графични листа с произведения на съвременни български художници, сред които Ангел Спасов, Илия Бешков, Галилей Симеонов, Емил Георгиев, Атанас Нейков, Зафир Йончев и др.
Творбите, изпълнени в различни техники, като рисунка, монотипия, литография, офорт, линогравюра и гравюра на дърво, са избрани от фонд „Графика” на ХГ „Илия Бешков”.
Експозицията ще бъде открита на 10-ти юни 2020 г. в 17.00 ч. в Камерна зала на галерията и ще продължи до 10-ти юли 2020 г.
Днес, 2 март от 17 ч. откриваме изложбата “Избрани творби от колекцията на княгиня Евгения Лвова”. Експозицията представя 33 от дарените 49 графики на Национален дарителски фонд “13 века България” с волята на Евгения Петровна Лвова да бъдат предадени на ХГ “Илия Бешков” – Плевен.
Колекцията включва знакови имена от българското, руското и американско изкуство, работили в различни техники на гравьорското изкуство и рисунката.
Единствената творба от големият маринист на родното ни изкуство – Александър Мутафов, която притежава нашата галерия, е в нейното дарение.
Изложбата се организира по повод Националният празник Трети март и е дан към светлото име на Евгения Лвова – доктор на изкуствата, изследовател на българското Средновековие, Възраждане и автор на редица монографии за български, американски и руски художници.
От 4 ноември 2019 г. ХГ “Илия Бешков” – Плевен преминава към зимно работно време: от 09 ч. до 17.30 ч. (с посетители от 09 ч. до 17.00 ч.)
Обедна почивка: 12.00 ч. – 12.30 ч.
Предстои Есенен салон на Дружеството на плевенските художници и връчване на наградата “Пимен Зографски” – 06. ноември 2019 г.
Предстои и изложбата “135 г. от рождението на Ангел Спасов” –
12 ноември, 18 ч.
Бъдете с нас, за да сторим празници на духа!
Откриване на изложбата “Хлябът” на Атанас Качамаков, с добротворното съучастие на Национален дарителски фонд “13 века България”. За творчеството на художника като живописец, скулптор, писател и артистичен директор в киностудия в Америка; за сантимента на паметта в живата картина от родното село и земя, говори Мила Старейшинска-Ангелова – експерт програми и проекти към НДФ “13 века България”.
30 фини рисунки разказват за “сътворението” на хляба и пътя му през сезоните в селския труд безконечен до “Настъпи денят на радостта. Всеки, който мине, си взема от бялото овче сирене, лука, чушките и лютите чушлета. Хората дъвчат вкусния хляб и пожелават на цялото семейство здраве и богата реколта през идната година. Да даряваш хората с истинска радост. Майката Земя е изпълнила зърното с доброта – дъждът и слънцето са го благословили с целувки…”, Ат. Качамаков
Изложбата може да бъде разгледана до 31 август.
Национален дарителски фонд „13 века България“
и Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен
представят изложбата „Хлябът“ на Атанас Качамаков
ОТКРИВАНЕ: 11 юли, четвъртък, от 17 ч.
Колекцията ще представи г-жа Слава Иванова – изпълнителен директор на НДФ “13 века България”
Изложбата „Хлябът“ представя цикъл от 30 рисунки, създадени от Атанас Качамаков. Придружени са с неговия авторски текст „Нашият хляб насъщен“. Те са визуализиран разказ за бита и труда на българските селяни от началото на 20-ти век, за ритуалните етапи в процеса на създаването на хляба през различните годишни времена.
Творбите са своеобразно продължение на романа „Добри“, издаден за първи път през 1934 г. в САЩ, написан по разкази на Атанас Качамаков за детството в родната му България. През 1935 г. романът печели Златен медал „Джон Нюбери“ на Американската библиотечна асоциация за детско-юношеска литература.
Рок музикантът, певец, китарист, композитор, текстописец и продуцент Роберт Абрашев, ще бъде с нас на 6 юни 2019 г. в галерията ни и Регионален конкурс на Алианц България Холдинг за наградите за живопис, графика и скулптура – 2019 г.!
Подгответе се, ще слушаме Роби с невероятния саунд, в хипер среда и акустика; ще бъде впечатляваща вечер на синтез на изкуствата!
Четвъртък, 6 юни, 18 ч. – Алианц България Холдинг – регионален кръг и изложба. И Роберт Абрашев в ХГ „Илия Бешков“! Отложете ангажименти, приятели наши; не тичайте никъде другаде и в друга посока освен: бул. „Скобелев“ 1, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, изложба и Роберт Абрашев! Наш си е. Какво по-добро от това!
Художествена галерия “Илия Бешков” – Плевен напомня на колегите художници от: Ловеч, Плевен, Видин, Враца, Монтана, Лом, че за четвърти път е домакин на Регионалното издание на СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЗА ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА И ГРАФИКА
Творбите ще се събират от 27 до 30 май включително, журирането ще бъде на 31 май, а откриването при нас – на 6 юни от 18 ч.!
Призоваваме ви към участие и пожелаваме късмет, номинации и награди!
Националният конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика има за цел предоставянето на нови възможности за българските художници да покажат пред публика свои творби. По такъв начин ще се стимулират техните творчески импулси за създаването на нови художествени произведения и ще се обогати съкровищницата на съвременното българско изкуство.
ФОРМА НА ПРОЕКТА: В продължение на две календарни години 2019- 2020, на територията на страната съвместно с регионалните групи към СБХ се провеждат поредица от регионални изложби в градовете – Велико Търново, Бургас, Плевен, София, Пловдив и Варна. Във всеки град се назначава определено от Алианц България жури, което присъжда по три награди, съответно по една в разделите живопис, скулптура и графика. В края на 2020 г. в гр. София се провежда заключителна изложба-конкурс, по време на която официално се връчват Големите награди на Алианц България за живопис, скулптура и графика. Всички наградени и номинирани автори от шестте регионални изложби участват във заключителната изложба – конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика през 2020 г. в София.
ОРГАНИЗАТОР: Проектът се организира от АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ със съдействието на Централното ръководство и на съответните регионални групи на СБХ. МЯСТО: Регионални представителни изложби – Градските галерии в съответния център на региона – Велико Търново, Бургас, Плевен, София, Пловдив, Варна.
Шест интересни изложби представи ХГ „Илия Бешков” – Плевен за Нощта в галерията.
В програмата бяха включени и музикални изпълнения на Георги Милтиадов – роял и Лора Табакова – виолончело.
Плевенчани и гости на града видяха изложбите „Златните страници на българската илюстрация” /представени са Илия Бешков и учениците му/; постоянната експозиция „Икони” от фонда на галерията; изложбата „Несресани рисунки”, с която гостува Полският културен институт в София, открита от директора на института Ярослав Годун; „10 години Асоциация на илюстратори и аниматори” и изложба от Десетия международен фотосалон Пловдив`2019, която ще остане в Плевен до 31 май.
В Нощта в галерията бе представен и Пролетен салон на плевенските художници.
„Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на образите“, Атанас Далчев.
И ние, и нашето изкуство… И Вашето, приятели от чуждите мисии и нови наши приятели в широкия кръгозор на случващото ни се в Отечеството!
И Ви благодарим – за съпричастността, за каузата, и това, което правим, представяме редом и заедно, усмихваме се и колкото преломно трудно да е – пак го правим със сърца.
Защото трябва!
Художествена галерия “Илия Бешков” – Плевен Ви кани, очаква и още повече – знае, че ще бъдем заедно в “Нощ на галерията” – 11 май, от 18.00 ч. до 24.00 ч.!
Шест изложби очакват своите възхитени очи и публика! Виртуоз на роял ще свири за всички нас!…
Ще сбъднем мечти, сън. Ще сторим заедно блян!
Очакваме Ви!
Утре – още!
Откриване на изложбата на Юри Буков. Вчера, 10 април.
Най-накрая, колеги, приятели, журналисти, доживяхме да отбележим заедно с Юри неговата 70 годишнина. За трети път. И успешен.
Каквото и да се каже за него ще бъде и вярно, и не. Ще бъде отчасти реално видяно, усетено-недосетено, цветно-цветущо, рисувано-ненарисувано… Проект за магия.
Цветен екстаз, елегантен контур с въглен и креда в сияйни очи ни следват през залите. Разтопява се вечерта в споменни разговори, смях и прехлас пред тези “100+100 незавършени”, реално-нереални 311 живопис и рисунки…
Вечерта на Юри!
Пак го чакаме. Вторият камион, трета година… Пристигна, нейсе. Приказва си и се подхилква под очила и шапка, смее се от платформата, по-висок е от нас. Ние пак чакаме в монолога, че след толкова чакане – да разтоварим повече от уж поредните 100 творби… Смее се на репликите ни, изтървани от нерви след третото честване на 70-та му годишнина; накрая всички се смеем.
Доброволци на духа сме, прощаваме, ще го направим за този обсебен, рисуващ, четящ, нехаен, нагъл, безспорен талант Юри Буков!
Откриване на изложбата под патронажа на Община Плевен – “Юри Буков – 100 рисунки и 100 картини – незавършени…” – 10 април, 18 ч.
Утре, 28 март, от 17 ч., в зала “Камерна” на галерията, ще открием изложба “Пепел” на талантливия млад фотограф Евгени Гочев.
“В пепел пепелят се страсти изгорели. в корен коренят се чувства под предели. Лъчи грациозно се протягат над почви посивели. Пред мене страсти бягат под пепел път поели.”, Е. Гочев
Евгени Гочев е ученик в Национално училище по изкуствата “Панайот Пипков” – гр. Плевен. Любовта му към изкуството се корени още от ранна детска възраст, когато започва да изучава музика. По-късно се заражда страстта му към режисирането на фотографии, колажи и видеа. За младежката си възраст, има зад гърба си участия във фото изложби, от които първа самостоятелна такава в родния му град. Притежател е на награди от фотографски конкурси; работата му бива забелязана и от италианското издание на списание “Vogue”, публикувайки негова творба в официалния им уебсайт.
Авторът ще ни поведе в един емоционален лабиринт от погледи, над които цари безвремие. Изложбата съдържа двадесет цветни и черно-бели фото портрета.
“Всеки от нас е бил пепел, следствие на погром. В даден момент от живота ни, сме били разпаднати на градивните ни частици. Пепелта остава символ на вътрешната ни борба, надеждата да се съберем отново, пътят ни към свободата. Състоянието на духа, което всички помним…”, се обръща към публиката си младият автор.
Откриване на изложбата по повод 82-та годишнина от рождението на Тома Трифоновски, вчера, 20 март, 18 ч.
Пред стихналата, изпълнена със спомени публика от колеги и приятели на Томата, говориха г-н Георг Спартански – кмет на Община Плевен, колегага Иван Велчев – куратор на изложбата, Невена Трифоновска – дъщеря на художника.
Мариета Калъпова, актриса в ДКТ “Иван Радоев” – Плевен, се обърна към гостите в залите с развълнувани строфи от Илко Иларионов.
Експозицията представя 31 творби от общо 35-те, притежание на художествения фонд на галерията. От ранния Тома към създателя на онова великолепно пространство, което се измерва както с ярък и самобитен пластичен език, така и с търсенето на нравствени категории в прости, изчистени композиции.
Творчеството му съчетава традициите на православната иконопис с една модерна образност и колорит. Картините му, монументално обобщени и изчистени от детайли, същевременно въздействат по един камерен и интимен начин. Изградени чрез деликатно съчетаване на сходни тоналности, или чрез ярко противопоставяне на цветовете, образите неизменно отправят поглед извън времето и мимолетната материалност. Вглъбени в собствения си свят, те внушават идеята за прозрение, извисеност и одухотвореност.
Помним те, Тома!
Утре, 14 март, от 17 ч., имаме честта да ви поканим на откриването на изложбата “Петър Дочев – живопис”. Пореден успешен проект в партньорство със сроден културен институт. Творбите са от фондове “живопис” на ХГ- Ловеч и ХГ “Илия Бешков” – Плевен.
“Стремленията и усилията ми са насочени към времето, времето да диша в картините ми.” П. Дочев
И успя!…
Творческите трансформации на Петър Дочев са сред най-категоричните примери за процеса на модернизация в българското изкуство. По определението на Димитър Аврамов “Пластическите открития на Петър Дочев винаги са били едни от най-големите предизвикателства в съвременната българска живопис. Неговите черни, идеално лъснати графитни композиции, плод на дългогодишни експерименти, са решително преодоляване на традиционната живопис и дръзко нахлуване в трансценденталните сфери на абстрактното”. В битката за ново самоопределяне на картината, творческите експерименти на Петър Дочев с материал, повърхнини и структури, преодоляват конкретиката на първоначалния мотив и извеждат в условно, крайно абстрахирано пространство на чисто пластически внушения. Следите от гумите на камионите в черната кал, силуетите на металните скелета и конструкции, стават силови линии в нова структурна организация на картинното пространство. Графитът от доменните пещи на “Кремиковци”, става основен градивен материал и изразно средство, неговата пластична и семантична сила определят новото битие на една колкото конкретна, толкова и крайно абстрахирана реалност. Веществеността, изразената сурова материалност на живописната повърхнина, определят картината като обект със свое собствено пространствено присъствие и автономно съдържание.
Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ през 1956 г., специалност живопис. Известно време работи като художник към „Кремиковци“ (1960-1975) и изкуството му е свързано с работническата тема и индустриалния пейзаж.
Правил е над 30 изложби. Носител е на втора награда от Международното триенале по живопис в София през 1996 г. През годините Дочев прави множество експерименти и радикални промени в личния си стил на рисуване. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, на много галерии из страната и частни български и чуждестранни колекционери.
Посмъртно е награден с престижната награда „Захари Зограф“.
//
Утре, 14 март, от 17 ч., имаме честта да ви поканим на откриването на изложбата “Петър Дочев – живопис”. Пореден успешен проект в партньорство със сроден културен институт. Творбите са от фондове “живопис” на ХГ- Ловеч и ХГ “Илия Бешков” – Плевен.
“Стремленията и усилията ми са насочени към времето, времето да диша в картините ми.” П. Дочев
И успя!…
Творческите трансформации на Петър Дочев са сред най-категоричните примери за процеса на модернизация в българското изкуство. По определението на Димитър Аврамов “Пластическите открития на Петър Дочев винаги са били едни от най-големите предизвикателства в съвременната българска живопис. Неговите черни, идеално лъснати графитни композиции, плод на дългогодишни експерименти, са решително преодоляване на традиционната живопис и дръзко нахлуване в трансценденталните сфери на абстрактното”. В битката за ново самоопределяне на картината, творческите експерименти на Петър Дочев с материал, повърхнини и структури, преодоляват конкретиката на първоначалния мотив и извеждат в условно, крайно абстрахирано пространство на чисто пластически внушения. Следите от гумите на камионите в черната кал, силуетите на металните скелета и конструкции, стават силови линии в нова структурна организация на картинното пространство. Графитът от доменните пещи на “Кремиковци”, става основен градивен материал и изразно средство, неговата пластична и семантична сила определят новото битие на една колкото конкретна, толкова и крайно абстрахирана реалност. Веществеността, изразената сурова материалност на живописната повърхнина, определят картината като обект със свое собствено пространствено присъствие и автономно съдържание.
Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ през 1956 г., специалност живопис. Известно време работи като художник към „Кремиковци“ (1960-1975) и изкуството му е свързано с работническата тема и индустриалния пейзаж.
Правил е над 30 изложби. Носител е на втора награда от Международното триенале по живопис в София през 1996 г. През годините Дочев прави множество експерименти и радикални промени в личния си стил на рисуване. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, на много галерии из страната и частни български и чуждестранни колекционери.
Посмъртно е награден с престижната награда „Захари Зограф“.
// ]]>
На 21 февруари, от 17 ч., ХГ “Илия Бешков” ви кани на изложба “Найден Петков – живопис и рисунки”. Тази експозиция е дело на общите ни усилия с РИМ – Враца, ХГ “Иван Фунев” – Враца, с произведенията от нашия фонд и с добрата воля на наследниците на бележития ни живописец и ректор на Художествената академия.
Публикуваме част от текста на Румяна Константинова, по повод отбелязването на 90 годишнината на Бачо Найден. Тъй топло и с обич, до ден днешен го споменават врачанци!
“Той е от малкото български художници, чието творчество представлява напълно автономен свят. Времето, процесите и модите в изкуството ни сякаш минават незабелязано покрай него: той не е докоснат от естетиката на 50-те, нито от бурните процеси през 60-те, не “проговаря” на асоциативно-метафоричния език от 70-те, няма необходимост и от премисляне на пластичността през 80-те години. Той има своя път, който до края, до самия край през 1989 година, следва. В него най-голяма част и най-много творческа енергия е посветена на пейзажа. Защо Найден Петков е така завладян от пейзажа? Вероятно защото е бил завладян от това как изглежда светът и никога не се е уморил да го наблюдава. Или, напротив, рисуването на пейзажи е нечинът му да сподели преживяното, да покаже своите чувства чрез различните състояния на природата. Какъвто и да е отговорът, пейжазите му излъчват неговото просъствие, неговата изящност, неговата романтична представа за света. Зрителят е омагьосан да навлезе в този свят, все по-навътре и по-навътре, там, където го очакват обгорени в охра цветове и плътни оловни тонове, синтетични форми и разкриваща се на планове живописна материя. Хора се срещат рядко в тези пейзажи. Когато все пак ги има, те са без особено значение за художника, просто фигури и силуети, които служат за мащаб на някое пробождащо небето дърво. Сувсем друго е, когато Найден Петков рисува портрети – едни от най-ярките в съвременното българско изкуство. Тогава сякаш е обсебен от човека отсреща. Притежаващ остро чувство за физиономичност и психология, той съумява да улови същността на модела и да го изрази в творбите си. Моделите му в повечето случаи са представени фронтално, общуват директно със зрителя и образуват единно цяло с пространството. Художникът постига тази хармония благодарение на съчетаваното на светлината и цветовете и на магнетичното си дарование на живописец.
Графиката на Найден Петков притежава същата енергия, кояти има и в живописта му. Многобройните рисунки, наричани от художника “пътни бележки”, изпълнени върху хартия с акварел и темпера, с разредени маслени бои, със сепия, въглен или креда, както и литографиите, представят по различен начин любимите му мотиви. Монохромността, присъща и на част от живописните му работи, е завладяваща в графичните листове. Заради многобройните нюанси на един и същи цвят, които моделират формата и й придават артистичност. В допълнение линията очертава движението на облаците и сенките, на контурите на лицата и фигурите, уловени сякаш с едно докосване на ръката. Това оставя впечатлението, че художникът създава наново света, а не просто една работа от пластичен порядък. Може би Найден Петков не е правил разлика.
Румяна Константинова
(Текстът е публикуван в каталог към изложбата по повод 90 години от рождението на художника в галерията на Съюза на българските художници)
Откриване на изложбата “140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция” – днес 11 февруари, 15.30 ч., в нашите зали. Изложбата бе представена от г-н Мирослав Петров – областен управител на Област Плевен. Обръщение от името на Народното събрание на Р България към в деветия областен град, в който изложбата гостува, от името на Народното събрание на Р България поднесе г-н Владислав Николов – депутат от 44-то Народно събрание. Гости на изложбата бяха и мнозина от народните представители на 15-и Плевенски многомандатен район; г-н Георг Спартански – кмет на Община Плевен, г-н М. Митев – председател на Общински съвет – Плевен. Събитието е тъй знаменателно, че, ние, като галеристи , благодарим ви! И отново ви каним! С тази изложба, с тази наша борбена история българска – всеки ден имаме какво да четем, да провидим!
А някога, един от първите 229 народни избраници – Петко Славейков, написа: „Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”
Колеги и приятели!
Имаме честта и удоволствието да Ви поканим на първата за 2019 г. изложба в залите на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен: „Максим Цанков (1877-1965) Италианецът от Разград“. Откриване – 7 февруари, 2019 г., 17 ч. Г-н Тодор Тодоров – директор на ХГ „Проф. Илия Петров“ ще представи експозицията.
Тази изложба е и първото гостуване след повече от 20 години прекъсване на ХГ „Проф. Илия Петров“ – Разград в нашата галерия, в нашия град! С тридесет и осем творби – живопис и рисунки, на Максим Цанков (1877-1965), възпитаник на Академия „Албертина“, Торино.
Живял във времето на нашия Ангел Спасов, учил в Италия , художник и певец, учител и участник в Първата Световна война, върнал се в родния Разград, дарил цялото си творчество на града и галерията му. Самотен в съдбата си, но не сам в работата си…
Нашата първа изложба е своеобразна интродукция към годишнината, която предстои да отбележим достойно през м. септември-октомври: 135 г. от рождението на Ангел Спасов (1884-1974)
Изложбата може да бъде разгледана до 15 януари.
На 5 декември от 17.00 ч., в зала “Камерна”, ще бъде открита изложба “10 декември – ден на признателност”. Експозицията представя 30 творби в различни графични техники на български художници, част от значителната колекция “Руско-турска освободителна война”. Изложбата се посвещава на 141 г. от освобождението на Плевен от турско робство и знаковия за всеки български любородец ден, в свеждаме глави с памет към загиналите за свободата ни.
Изложбата може да бъде разгледана до 15 януари.
На 25 септември, в 17.30 ч., Регионален исторически музей – Враца и отдел Художествена галерия “Иван Фунев” към него, откриват изложба по повод 85 години от рождението на Светлин Русев от нашите фондове живопис и графика. Респект към колегите включили нашата експозиция в Дните на Европейското културно наследство!
Четиридесет и една творби живопис, графика и рисунка.
Светът е голям, Маестро; ние ще сме тук – непоколебими, както ни помниш!…
„Името не е в състояние да работи за един автор, ако той самият не работи за името си. То не може да спаси личностните провали – не можеш нищото да го направиш на нещо! А нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а с цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение.“ Светлин Русев
По случай 100 годишнината от възстановяването на независимостта на Полша, Полски институт в София и Посолство на Република Полша в София, съвместно с Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, ви каним на откриването на документалната изложба „Юзеф Пилсудски –държавник на Полша и Европа“ – на 12 септември, сряда, 17:30 ч.
Експозицията ще бъде представена от извънредния и пълномощен посланик на Република Полша в България Н. Пр. г-н Кшищоф Краевски.
Юзеф Пилсудски (1867-1935) – войник, политик, държавник, борец за свободата и независимостта на поляците. Основава Полските легиони и Полската военна организация (POW). След поражението на Германия в Първата световна война Пилсудски сформира правителство в свободна Полша. На 14 ноември 1918 г. му е възложено временното управление на държавата, а на 22 ноември получава официално функцията Началник на държавата, която изпълнява до декември 1922 г. Първият маршал на Полша и два пъти премиер (1926-1928 и 1930).
Оказва решаващо влияние върху вътрешната и външната политика на Втората полска република – реорганизира армията (1926), допринася за подписването на договори за ненападение със Съветския съюз (1932) и Германия (1934), подписва априлската конституция (1935), гради свободна и демократична държава.
Изложбата представя маршала през призмата на универсалните ценности – усилията за осигуряване на сигурност в Европа, правото на самоопределяне на народите, борбата за социални права (всеобща работническа застраховка, избирателни права на жените).
Изложбата ще продължи до 1 октомври 2018 г.
И в работата по малките форми в изящните изкуства отблизо и отдалеч, ви каним на изложбата на Страхил Найденов “Мозайка”, която ще открием на 7 септември от 17.30 ч.
За работливите и талантливите какво повече да се каже? Освен да добавим мъничко биография…
Роден е на 02.09.1973 г. в Плевен. Работи в областта на мозайката, 3D мозайката и скулптурната мозайка като използва естествени камъни, минерали и керамика.
Член на Съюза на българските художници
Член на Международната асоциация за пластични изкуства АИАП (ЮНЕСКО)
Член на Дружеството на плевенските художници…
Утре – за изложбите, международните участия и наградите на Страхил…
А нашите изложби са винаги с предистория, история и остават в историята!
Ограничилият се в изследователските си дирения изкуствовед все по-рядко довежда до знанието на публиката тези разкази за изкуството и неговите създатели. Това апокрифизиране на познанието – не искам да повярвам, че е неглижиране – все повече конституира пространството на галерията като гробище за образи. И така както туристът в Париж прибягва по алеите в гробищния парк в сърцето на града и когато види изписано познато име на мемориалната плоча, се снима за спомен с нея, така посетителят на галерия у нас приплъзва нозете си по пода и щом погледът му засече разпознаваема картина на изпреди виждани автори като Златю Бояджиев и Владимир Димитров – Майстора изпитва желание да увековечи в снимка интимния си контакт с него. И в това няма нищо осъдително, но когато тази музеографска страст на публиката към колекционирането на съприкосновения е лишена от рефлексия към знание- то за тези образи, възниква проблем. Проблемът за общуване с непознатото. Струва ми се, че именно това е мисията на съвременния музей и галерия – да превежда зрителя през разкриваните от изследователите истории/разкази за десетките известни и неизвестни художници и артефакти. Защото, мисля, че онова, което вълнува днес, са микро- историите, частните случаи, „малките“
истории, в които на посетителя в художествената галерия се предоставя възможност за общуване, но не с образите като носители на естетическа наслада, а като словесни репрезентации на Другия, който е достатъчно чужд/екзотичен, но и в същото време достатъчно близък, за да бъде (разоб)личен.
От друга страна, нужно е да си даваме сметка, че в съвременната ситуация, в която играта на глобализми и последвалият от нея разпад на граници между свое и чуждо, макар и на пръв поглед парадоксално, като че ли води до увеличаваща се потребност от (о)познаване на локалното, другото, различното. Това предопределя странстването на индивида – пътуванията както отвъд контура на държавната граница, така и в териториите, заключени от него. Струва ми се, че въпреки сериозните демографски размествания и етнически кризи в страната и породените от тях качествени изменения на общия климат на живот, тъкмо изградената мрежа от музеи и галерии – депа на паметта, както и потребността от съприкосновение на глобалния човек с онова, което вече е изгубил в цивилизационното си израстване, са онова, което възвръща индивида към самоидентификация. Тласка го да подири съхраненото отвъд рамките на космополитния град, защото „най-дълбоките проблеми на модерния живот се коренят в стремежа на индивида да съхрани независимостта и уникалността на своето съществуване от надмощието на обществото на исторически наследеното, на външната култура и техника на живота“. И колкото Ницше да вижда в тази борба на индивида условие за неговото пълноценно развитие, всъщност в нея прозира един основен мотив – съпротивата на субекта срещу всеки опит „да бъде нивелиран и използван в един обществено-технически механизъм“. Тъкмо в тази ниша, вярвам, че трябва да се търсят функциите на съвременния музей и галерия. Адаптирането на тези институции е дълъг и трудоемък процес, но струва ми се, че екипите на множество от тях имат компетенциите да го осъществят. Сред тях, предвид активния живот на галерията през последното десетилетие, безспорно бих посочил този на ХГ „Илия Бешков“ в Плевен. Екипът, който през 2018 г. е натоварен с нелеката задача да отбележи 60-годишнината от създаването на галерията. И както при всяка кръгла годишнина, това е време за преосмисляне, но и време за очертаване на нови траектории на развитие на институцията.
Споделяме част от текста на нашия талантлив незаменим приятел и историк на изкуството Пламен В. Петров, който бе публикуван в бюлетина на СБХ, бр.3/2018, стр.38-41.
ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ
„ИЛИЯ БЕШКОВ“ В ПЛЕВЕН.
60 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Живеем в епоха, наситена от образи. Населяваме свят, в който те са превзели обитаваното от нас пространство и са отредили подчинена роля на думите, на словото в него. Точно това предопределя и новите политики на музейната институция, а още повече на художествената галерия, в която образите, завещани ни от поколения художници, са основна ценност в нея. Художествената галерия е преди всичко хранилище, депо, архив от увековечени в картини, скулптури, рисунки, графики – реализирани в материал творчески идеи, „овеществени“ емоции, чувства, мисли на хора, поели по сложния, съвсем не осеян само с добри намерения път на изкуството. Но въпреки това съвременният галериен живот в България много често продължава да обособява изкуството като поредица от образи, онемели творби, познанието за които сякаш остава на заден план. Десетките имена на автори, и по-точно житейският и творчески портрет, който се крие зад тях, имена, изписани върху къс хартия, залепен близо до произведението, са се превърнали в обект на интерес само на шепа историци на изкуството.
През далечната 1947 г. се провежда първата известна ни обща изложба в Плевен, участниците в която ще положат основите на организирания художествен живот в града и ще изиграят същностна роля за изграждането на културната инфраструктура в региона. Част от нея е и градската галерия в Плевен, чието начало е положено с дарението на една малка сбирка от картини на Кирил Цонев, Иван Ненов, Давид Перец, Николай Евров и Борис Коцев през 1951 г., която за първи път е показана в салона на читалището в града. Интересно е да се отбележи, че това се случва във време, в което към Кирил Цонев и Иван Ненов са повдигнати обвинения за неспособността им да се справят с формалистичните тенденции в своето изкуство. Нещо повече – през 1951 г. двамата са уволнени от преподавателския състав на Художествената академия в София, която през същата година е преименувана в ВИИИ „Николай Павлович“. Преломен етап за развитието на институцията е отделянето ѝ от структурата на Историческия музей и установяването ѝ в новопостроената през 1978 г. специално за нуждите на галерията сграда, която и днес е един от символите на града.
Днес галерията разполага с експозиционна площ от 2500 м2, а в депата ѝ се съхраняват повече от 6000 произведения на изкуството, систематизирани във фондовете „Живопис“, „Графика“, „Скулптура“, „Икони“, „Пленери“, както и впечатляващите не само като обем, но и като значение за историята на българското изкуство лични фондове „Илия Бешков“ и „Ангел Спасов“, в които се опазва по-голямата част от творческото наследство на двамата автори, оставили своя ярка и неподражаема следа в изкуството ни. Първата значима в национален мащаб художествена изява на галерията е на- правена още през 1978 г., когато в зали- те на новопостроената институция е подредена изложбата „Подвиг, признателност, дружба“. Значителна част от представените в раздели „Живопис“, „Скулптура“ и „Графика“ произведения от български художници са откупени за попълване на художествената сбирка на галерията, произведения, които разкриват посоките и нюансите на развитие на българското изкуство през един от най-сложните, все още неоценени в пълнота и пораждащи множество дискусии исторически периоди в страната. Именно тази колекция, попълвана активно и през
80-те години, сигурен съм, ще е една от ключовите, през които в едно обозримо бъдеще ще можем да оценим подобаващо и доколкото изобщо е осъществимо – безпристрастно, случилото се на сцената на българския художествен живот между 1944 и 1989 г.
Днес, 60 години по-късно, ХГ „Илия Бешков“ и настоящият ѝ екип са изправени пред предизвикателствата на предстоящото. Времето, в което ще трябва да изтръгнат публиката от съществуване- то ѝ, удавено в онемели образи, и да я поведат към разказа за смисъла на изкуството и неговото място в живота ни. Към историята, която ни тласка не към обвинения или прошки, а към, струва ми се, най-важното – способността да познаваме и разбираме света, който населяваме.
Пламен В. Петров
Утре – 13 юли, от 17 ч. откриваме изложбата “Георги Баев”, с която ни гостуват Бургаската художествена галерия “Петко Задгорски” и Къща музей “Георги Баев”
В колекцията са включени творби създадени от началото на 1960-те до средата на 1980-те години.
Георги Димитров Баев (известен и с прякора си Джурлата) е роден в Бургас на 9 ноември 1924 г. През 1949 г. завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София, в класа на акад. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. Тежък момент в неговия живот е 1983 г., когато запалват ателието му и при пожара изгаря всичко. През 1986 г. Баев става носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуства. Представен е в 34-томния речник на изкуствата на лондонското издателство „Макмилън”, многократно номиниран за „Мъж на годината”, „Личности с влияние”, „Кой-кой е” на американски и английски биографични институти. Баев е и почетен член и член-кореспондент на Австрийското обединение на художниците „Кюнстлер хаус” – Виена; почетен член и член-кореспондент на Японската асоциация на художниците „Ника-кай”. Носител е на наградата „Владимир Димитров — Майстора“, както и на много други национални и международни отличия. Георги Баев е депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991). Участва в самостоятелни и групови изложби в САЩ, Мексико, Германия, Франция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Швейцария, Китай, Индия, Индонезия, Тунис, Алжир, Мароко, Виетнам, Корея, Афганистан и др. Негови произведения са притежание на галерии и частни колекционери в цял свят.
Умира на 18 февруари 2007 г. в Бургас.
На 11 юли от 17 ч., в залите на нашата галерия ще бъде открита изложбата “Георги Машев”, с която гостува ХГ “Станислав Доспевски” – гр. Пазарджик. Колекцията представя 64 произведения – живопис, графика и рисунки.
„Георги Машев е художник, оставил богато и значимо творчество. Името му е едно от онези имена в българското изкуство, които звучат непознато за широката публика и ако не бе изложбата по повод 130-годишнината от рождението му (2017 г.) навярно още дълги години това име щеше да бъде чуждо на масовия зрител…” (И. Райков, 2017 г.)
За Георги Машев не може да се пише лаконично, нито протоколно. Във вестникарската статия е невъзможно да се разгледа огромното му творчество, да се обхване образа му, да се обрисува, макар и в щрихи, странната му, изтъкана в противоречия душа.”
Тодор Хаджиниколов, в. „Свободен народ”, бр. 173
Днес ви каним, утре отново ще ви напомним приятели и колеги. Защото новият сезон на ХГ “Илия Бешков” ви очаква с внушителни изложби!
Отиде си. Там, при своите, в онези полета необозримо неземни отнесе тънкия хумор, черното поло и ведрата дума при среща; аплодисментите в искрена радост и суетната гмеж под сурдинка…
Надявахме се да сме заедно скоро; имаше планове, имаше и резерви в аспекти от работата ни. Понякога мълчеше, понякога ни се усмихваше като на малки деца, търсеше да провокира и разбуни духа ни с онази мяра, която само плевенчанин би си позволил на своя земя. Искаше да сме перфектни, искахме да сме такива не само в очите си, в неговите искахме да сме…
Днес вярваме, оставаме с неговата Светлинова вяра, че пътят не е извървян и както и да лъкатуши, щом с любов, сърце и памет вървим, струват се чудесата!
И чакаме, нейде от там, с топли очи и усмивка, обгърнат в черното поло, пак да попита: „Какви ги вършите вие, в Плевен?…“
Сбогом, Маестро!
Снимката е от юбилейната изложба на Светлин Русев в ХГ „Илия Бешков“ – 2013 г.
Честит празник хора на духа и словото!
Честит 24-ти май, знаменосци на културата!
Вчера, 23 май, екипът на Художествена галерия “Илия Бешков” – Плевен бе удостоен с наградата на Община Плевен за “Принос в областта на културата”. Почетната грамота бе връчена от г-н Георг Спартански – кмет на Община Плевен.
Споделяме радостта и гордостта си с вас, приятели и колеги! Какво е по-доброто от добрата новина – работата, която предстои, новият сезон и срещите с вас!
Снимките от награждаването са дело на съратниците ни в делата – журналистите Мая Паскова, Антоанета Костова, Радослав Христов и на нашата колега Татяна Трифонова.
60 години ХГ “Илия Бешков” – откриване: 12 май, 2018 год., събота от 18:00 ч.
Ярко присъствие в културния живот на България – 60 години ХГ „Илия Бешков“ – Плевен
Създадена през 1958 г. с ентусиазма на работещите в града художници и основатели на Дружеството на плевенските художници, галерия “Илия Бешков” – Плевен формира ядрото на бъдещата си „Постоянна експозиция“ от малък подбор картини на Кирил Цонев, Давид Перец, Николай Евров и Борис Коцев. През 1951 г. се състои първото публично показване на сбирката в салона на читалище „Георги Димитров“ (днес „Съгласие 1869“), което я обособявава като филиал на Исторически музей – Плевен. Нарастването на фонда чрез откупуване и даряване на художествени творби, води до това, че през 1979 г. колекциите се преместват в нова сграда, специално проектирана и построена, която днес плевенчани и гостите на Плевен познават като художествена галерия „Илия Бешков“.
Натиснете ТУК, за да прочетете целия текст …
Преди година, в дух добротворчески и приятелски, нашият град и Дружеството на плевенските художници отбеляза своите 70 години от създаването си в Изложбните зали на град Велико Търново.
На 20 април от 17.30 ч., колегите и групата на Дружеството на великотърновските художници, ще ни гостуват със своя експозиция по повод своите 70 години от учредяването на Дружеството на художниците във В. Търново – живопис, графика, скулптура. Много от тях ще присъстват на откриването на изложбата, а г-жа Мариета Конова – Председател на Представителство на СБХ – В. Търново – най-вече! 🙂
На 12 април от 17.30 ч., ХГ “Илия Бешков” и приятели ще бъдем домакини на изложбата “Димитър Кулев – графика и Коста Дончев – живопис”. Силистренските художници гостуват в Плевен по наша покана. С респект към Коста Дончев – носител на Наградата на Международна фондация “Св. св. Кирил и Методий” от Осмо Биенале на малките форми и първо с международно участие – Плевен 2016 г. С респект към Димитър Кулев – участник в повечето издания на нашето Биенале и носител на Диплом от тях.
Четем силистренските поети с надеждата словесно да сторим фон на поканата…
С усещането, че когато Дунавът се разлее и самотно мъждука крайбрежен фенер в кобалтова нощ, а сетне на бряг с натюрморт от газени лампи и просвет от рефлекси, се питаме (по детски, при все пораснали) – как оцеляват в илюзорната хармония мрак-светлина… И вода.
На 12 април от 17.30 ч., ХГ “Илия Бешков” и приятели ще бъдем домакини на изложбата “Димитър Кулев – графика и Коста Дончев – живопис”. Силистренските художници гостуват в Плевен по наша покана. С респект към Коста Дончев – носител на Наградата на Международна фондация “Св. св. Кирил и Методий” от Осмо Биенале на малките форми и първо с международно участие – Плевен 2016 г. С респект към Димитър Кулев – участник в повечето издания на нашето Биенале и носител на Диплом от тях.
Четем силистренските поети с надеждата словесно да сторим фон на поканата…
С усещането, че когато Дунавът се разлее и самотно мъждука крайбрежен фенер в кобалтова нощ, а сетне на бряг с натюрморт от газени лампи и просвет от рефлекси, се питаме (по детски, при все пораснали) – как оцеляват в илюзорната хармония мрак-светлина… И вода.
Малко повече за изданието, журито и наградените:
Четвърти Международен фото салон Пловдив 2017 е под патронажа на Международната Федерация за Фотографско Изкуство (FIAP – International Federation of Photographic Art), Фотографско общество на Америка (PSA – Photographic Society of America), Фотографското общество на Гърция (Hellenic Photographic Society) и Национално Сдружение Фотографска Академия „Янка Кюркчиева“ (НСФА).
Културната инициатива Международен фото салон Пловдив е подкрепена от Община Пловдив и беше включена в Календара на културните събития за 2017 г.
Тази година в конкурса премериха сили, майсторство и класа 388 професионалисти и любители фотографи от 52 държави, от 6 континента с общо постъпили 4979 фотографии в шест раздела.
Петчленно жури от двама българи и трима чужденци, с председател Йоанис Лукорис MFIAP, HonEFIAP (Гърция) и секретар на FIAP след журиране по правилата на FIAP, PSA, HPS и НСФА избра за финална селекция, 343 участници от 50 държави с 1410 творби (общо в шестте раздела), най-добрите от които спечелиха общо 150 награди, които оцениха творбите на 92 фотографи от 33 държави.
Български фотографи спечелиха за своите фотографии общо 9 медала (6 златни, 2 сребърни, 1 бронзов) и 10 почетни поощрения на FIAP, PSA и HPS; 8 поощрителни дипломи от членове на журито; почетната диплома от Община Пловдив; поощрителната диплома от Комитет РОДОЛЮБИЕ; Диплома на Фондация Пловдив 2019 и 3 други награди от Рефлекси ООД
Каним ви на изложба в петък, 23 март, от 17.30 ч. Трима плевенски художници ще се радват да бъдат с вас и ви приветстват. Ние, чудесните домакини, също.
И скромно с цитат на Ромен Гари, за да няма изгубени в превода и промеливите в културния календар:
“Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои.”
Напомняме, за подаръкът кой подготвяме утре за всички вас, приятели в 17 ч. – откриване на изложбата “Между Севера и Юга: Плевен” на младия автор Стилян Йотов.
Днес – малко повече за него:
Роден на 17.08.1990 г. в гр. София
2009 г. – Завършва НУИИ „Илия Петров” – София
2013 г. – Дипломира се като бакалавър, специалност „Стенопис”, НХА – София
2015 г. – Дипломира се като магистър, специалност „Стенопис”, НХА – София
Участия и награди:
2005 г. – Международен пленер в Божава, Хърватия
2006г. – Годишна изложба- конкурс, посветена на акад. Илия Петров, гр. София
2006 г. – Изложба „Поколения”, галерия „Райко Алексиев”, гр. София
2007г. – II награда от конкурс за графика „400 години от рождението на Рембранд”, галерия ”Лоранъ”, гр. София
2008г. – II награда от конкурс за артистична рисунка, раздел „Портрет”, галерия ” Дебют”, гр. София
2008г. – Сребърна значка на БОК от национален конкурс „Олимпийски спорт и изкуство” – Гранд хотел София
2008г. – Международен пленер в Чанаккале, Турция
2010г. – I награда за натюрморт в памет на Марин Георгиев Устагенов, НХА, гр. София
2012г. – Международен пленер в Чанаккале, Турция
2013г. – Изпълнение на дипломна работа- стенопис: „И ний сме дали нещо на света…” в Национална библиотека Св. св. „Кирил и Методий”, гр. София
2014-2015г. – Изпълнение на дипломна работа-стенописи: детски стенопис в Столична библиотека, Детско-юношески отдел и стенописи в Софийски затвор на тема „Ад” и „Чистилище“
2017 – Първа самостоятелна изложба в галерия „Арт 36“, гр. София
2017 – Международна изложба в Чанаккале, Турция
2018 – Участие в изложба „70 години специалност Стенопис“, галерия „Академия“, гр. София
Откриване на изложбата “100 художници рисуват за Обединението на Румъния и по повод 140 години от Освобождението на България от османско робство” в ХГ “Илия Бешков” – Плевен.
Може да сме досадни с повторението, че след Румънския парламент изложбата се представя единствено при нас ,в Плевен, а може би нашият “Северняшки ансамбъл” ще стори пътека в област Горж – Румъния, окръг Плевен – България…
Nous vous invitons à une exposition! En ce qui concerne T. Dadalau pour ce qui a été fait en Roumanie, le bon ton devait se produire à Pleven, en Bulgarie. Nous, les galeristes, sommes si optimistes que nous pouvons nous résister …
Приблизително.
Очакваме официалните гости за изложбата „100 х 1” на 2-ри март в ХГ „Илия Бешков” – Плевен: Георге Никифор – зам областен управител – проблеми на културата на окр. Горж.
Тоадер Пасти Кристиан – личен пратеник на областния управител на окр. Горж.
Александру Балу
Проф. Иван Кънчев – куратор за българското участие. референт за културните връзки – Горж.
Теодор Дадалау – референт визуални изкуства , арт център – Горж.
Евгени Недев – директор на ХГ „Христо Цокев” – Габрово.
Както очакваме колегите от Велико Търново, Ловеч, Габрово …
Нека сторим добротворни чудеса!
Faisons des miracles bienveillants!
Предстои и ще стои в светлина до края на месец февруари! Зачетохте се, нали?
На 15 февруари, четвъртък, от 17 ч, Момчил Георгиев открива своята изложба живопис “О-СВЕТ-ЛЕНИЕ” в нашата галерия.
Днес толкова, утре – повече, в сряда отново – за да имате време да програмирате своя четвъртък от 17 ч.!
Момчил Георгиев е роден през 1974 година в Пловдив. През 1993 г. завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри, Пловдив. През 1998 г. завършва с магистърска степен специалност „Металопластика“ в Националната художествена академия. От 2004 г. членува в Съюза на българските художници, секция „Живопис“. През 2009 става член на УС на секция „Живопис“, към СБХ. През 2005 г. печели конкурса за специализация в Cité Internationalе des Arts, Париж. Живее и работи в София.
Индивидуални изложби:
Галерия „Арт 36“, София (2017)
Арт-клуб „Жреци на музите“, София (2011)
Галерия Савчеви, Оряхово (2010)
„Четири пространства“ съвместно с Б. Николов, Г. Чаушева и С. Шивачев, куратор Румяна Константинова СГХГ, София (2009)
Галерия Агора, София (2008)
Централен офис Hewlett-Packard, София (2008)
Галерия „Агрион“, София (2008)
Галерия „Арт 36“
София (2007); галерия „Неси“, Бургас (2006)
Национален изложбен център за съвременно изкуство, ул. „Шипка“ 6, София, съвместно с Любен Генов и Юлий Таков (2005)
Галерия „Неси“, съвместно с Ю. Таков (2004)
Клуб „Найлон“, Пловдив (2002)
Галерия „Акрабов, Пловдив (1994)
Колективни изложби:
Pop Art Exhibit – Pop revolution gallery, Мейсън Охайо, САЩ (2017); Изложба „Българско съвременно изкуство“ – Art Gallery Constantin au Centre culturel de Chantilly, Франция (2013); Изложба – селекция откупки на НХГ София (2012); Регионална изложба – конкурс за съвременно българско изкуство на „Банка Алианц“, София (2012); Национален конкурс за млади художници, критици и куратори на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия за чуждестранно изкуство, София; Трафик, ул. „Шипка“ 6; Мъжкото тяло 2 (куратор Румяна Константинова), галерия „Ракурси“, София; Обекти, Регионална библиотека „П. К. Яворов“, Бургас (2007); Море – бряг, Градска художествена галерия, Бургас; Тялото (живопис), ул. „Шипка“ 6 (2006); Биенале на малките форми, Плевен (2004, 2006, 2008, 2010); Портрет (живопис), ул. „Шипка“ 6; Лични митологии, ул. „Шипка“ 6; изложба конкурс „Cité Internationale des Arts“, ул. „Шипка“ 6 (2005); Национален конкурс за млади художници, критици и куратори, ул. „Шипка“ 6 (2005-2002); Балканско квадриенале Митовете и легендите на моя народ, Стара Загора; Национална изложба Пейзаж, ул. „Шипка“ 6; Национално биенале Приятели на морето, ГХГ, Бургас (2004); проект Orbis-Pictus, Чешки културен институт, София; Национална изложба Фигуративната картина, ул. „Шипка“ 6; Водни техники, ул. „Шипка“ 6 (2003)
Награди:
II награда за живопис от Националния конкурс за млади художници (2005); Диплом от Националната младежка изложба Четири състояния, куратор Галина Лардева (2000)
Почетен Диплом за живопис от Биенале на малките форми, Плевен (2010)
ХГ „Илия Бешков“ – Плевен има удоволствието да ви покани на откриването на първата за 2018 г. изложба от фонд „Живопис“ на 25 януари от 17 ч. под надслов „Underground Натюрморт“. Експозицията от 41 платна представя творби от първите постъпления във фонда от автори като Венета Дюлгерова-Ненова, Бинка Златарева, Руска Маринова, Никола Тузсузов, Никола Георгиев, Радослав Стаматов, Иван Халачев, през погледа и композициите на плевенските художници и Дружеството в града: Христо Бояджиев, Христо Кръстев, Илия Георгиев, Николай Дабов, Тома Трифоновски, Светлин Русев, Георги Борисов, Майя Ананиева към живописните решения за неповторимото състояние на предметите в платната на Милко Божков, Цанко Панов, Стоян Сотиров, Пенчо Кулеков, Василка Монева, Иван Попчев и …
Тази изложба бележи началото в честването на 60 годишнината от създаването на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен. Уверяваме ви, че всичко което предстои да бъде показано в залите ни, трябва да бъде видяно! Екипът ни, с устрем и ентусиазъм, подготви впечатляващ календар за 2018 г.
Малко снимки от откриването на изложбата “Underground Натюрморт” вчера, 25 януари.
И с усмивка – добре свършената работа води и нова любознателна публика!
Новата година вече е факт. В ход с нея върви и подготовката за първата ни изложба. Сантименти и дан към първите в депата преди шестдесет години… Засега мъничко, колкото да ви е любознателно очаквателна датата 25 януари в 17-я час! 🙂
Днес, малко повече за 1 февруари и колегите ни – Мирослав Минчев, Иван Велчев – Йово, които откриват изложба в зала “Константин Брънкуш” на Парламента на Румъния, Букурещ под надслов “100 художника за 100-годишнината от Обединението на Румъния (1918-2018). Да празнуваме заедно!”
В изложбата са включени художници от Румъния, България, Сърбия, Украйна и Република Молдова. Българските участници са от Габрово, Плевен и Велико Търново. Куратор на българското участие в изложбата е проф. Иван Кънчев. От Плевен ще участват още: проф. Кирил Мескин, , Хинко Хинков, , Валентин Асенов, Илиян Ангелов, Павлин Ковачев
Поздравления за нашите момчета-галеристи! Гордеем се с тях!
Винаги сме твърдели, че за доброто възпитание със следствие отношение и дела – цвят и граници няма!
Засега, но само засега, към днешна дата, ще възкресим епичния спомен със 110 творби от фондове живопис, графика, скулптура…
“… знаем, че в нашето недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей…”
Не накрая – екипът на галерията. Хората, които от юни месец работят за достойната реализация на събитието. Върху тези усмихнати физиономии легна проекта с подбор от фонд, от автори с принадлежност към Представителство на СБХ – Плевен в страната, заснемане, картотекиране, страниране, работа по предпечат и всичко, което един музеен работник знае, че иска много време и образува емоции… В резюме – справихме се! Представихме изложбата във Велико Търново, в залите на Съюза на българските художници – София, и в пълен блясък на наша земя!
Ненужно е да скромничим – обичаме си работата и се гордеем с резултатите от нея!
Добре сте дошли, приятели, колеги, художници, артисти, плевенчани – всички! Утре, 3 ноември, 17.00 ч.
С цитатът на един велик фотограф от миналия век – Ансел Адамс, анонсираме следващата изложба в залите ни. “Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали.”
Откриване на възпоменателната изложба “Бойко Боев – Rockman – фотография”- 20 октомври, 17.30 ч. Тя се реализира с част от последните творби на Бойко Боев, по инициатива на неговия дългогодишен приятел Диян Павлов – Джими – създател на Творителница О`Писменехъ – Плевен.
Бойко Симеонов Боев е роден през 1959 г. Работи като аранжор в НАРМАГ – Плевен. Негово дело са едни от най-впечатляващите и запомнящи се витрини на плевенските магазини през 80-те години на XX век. После работи като художник в Куклен театър – Плевен. По време на „промените“ е дефектоскопист в АЕЦ „Козлодуй“. През 1984 г. участва като фотограф в експедицията на Пещерен клуб „Студенец“ – Плевен, за покоряване на най-дълбоката пропастна пещера в света „Жан Бернар“ (1358 м) във Франция. Бойко Боев е човек, който „харчи парите си, за да реализира мечтите си!“ – както самият той казва. След 1995 г. предприема редица частни инициативи с различен успех. Разработва идея и реализира ателие за производство на декоративни интериорни витражи. Приспособява технологичен процес за елоксиране на бутилки за алкохолни напитки. Разработва рекламна стратегия за производител на алкохолни напитки. Негова е идеята за производството на така наречените от него „Еъри“ – огромни надувни изделия от лека промазана материя, служещи за рекламиране на различни продукти. Отваря магазин с дейност подобна на забравения от миналото „Млад техник“.
Любовта му към фотографията го съпътства през целия му живот. Страстта му към пътуването, към природата, способността му да завързва бързи и непринудени контакти; таланта му да открива неочакваното и интересното в най-дребните и незначителни детайли му предоставят чудесна възможност да запечатва върху негатива прекрасни мигове. През 2010 г. започва работа по проекта „СКАЛНИ РИСУНКИ“ – серия от фотографии на уникални природни скални образувания, която идея отлежава от много години.
Първото представяне на творбите му пред публика под надслов „СКАЛНИ РИСУНКИ“ е в Национален музей „Земята и хората“ – София от 16 до 31 май 2011 г. Следващата изложба е в рамките на „Месец на фотографията“ от 2 до 13 юни 2012 г. в ZOOM BOX CENTER в Студентски град – София, под мотото „НЕТЪРКАЛЯЩИ СЕ КАМЪНИ“.
На 2 юли в Арт галерия Жорж Папазов – Пловдив се открива изложбата „ВГЛЕЖДАНЕ“.
На 23 февруари 2015 г. в Културен център Морско казино, Бургас се открива изложбата „КАМЪНИ ОТ БЪДЕЩЕТО“.
От 2 до 15 април 2015 г. „КАМЪНИ ОТ БЪДЕЩЕТО“ гостуват в Арт салона на Радио Варна. Това е последната изложба на Бойко Боев.
През цялото време участва в различни виртуални изложби, форуми и изяви в глобалното информационно пространство със свои фотографии, където получава голяма популярност и е високо оценяван. Там получава и прозвището си ROCKMAN, с което започва да се подписва под творбите си . През 2015 г. Бойко Боев заболява тежко, оттегля се в с. Върбица край Плевен, но никога не губи присъствие на духа. Ентусиазмът и нестандартните идеи не го напускат до самият край. Лишен от възможността да пътува, започва работа по проекта „СВЕТЛИННИ РИСУНКИ“.
Бойко имаше желание да създаде в малкото село културен център за среща на творци и привърженици на изкуството. Така и не успя да реализира тази си дългогодишна мечта. Бойко Боев напусна този свят на 24 октомври 2016 г. Замина си с хиляди мечти и със стремежа си да ги постигне.
Утре, 14 октомври от 11 ч., в зали “Десен корпус” на ХГ “Илия Бешков”, ще бъде открита изложбата на Школата по етюдно рисуване, керамика и грънчарство към Центъра за работа с деца – Плевен. Бележките под покрива ни са впечатляващи статистиците – 30 години от създаването й, 3000 творби с неуморната Вяра Савова, нейн ръководител. Та, с Вяра и с надежда, и с любов, школата празнува със своите пораснали, подрастващи деца… Очаква бъдещите.
Откриване на изложбата “Плевенски художници. 70 години творчески живот” – 10 октомври, 18 ч. в Съюз на Българските художници, София, Шипка 6.
Добри думи и памет към Първите, учредителите на Дружеството на плевенските художници, съучастниците в спомена – плевенчани в столицата, колеги, галеристи, обучавани в Плевен в изкуство от нас и децата ни с нас на събитието; приятелите и всички, които по някакъв начин се усетиха съпричастни във фрагмент от художествената ни история. И значим.
С благодарност към СБХ и Председателя му, Любен Генов, за това, че изложбата е факт, където ѝ е мястото – в столицата!
С благодарност към Община Плевен – за единомислието относно събитието и финансовата подкрепа за реализацията на Каталога към експозицията!
С уважение към г-жа Цецка Цачева, министър на правосъдието на Р България, която бе с нас!
Експозицията бе представена от Антон Стайков – зам.председател на СБХ, “Творческа дейност”, Мирослав Минчев – директор на ХГ “Илия Бешков” – Плевен и Валентин Асенов – председател на Представителство на СБХ – Плевен.
От 6 октомври (петък) до 8 октомври (неделя) 2017 г., нашата галерия ще бъде домакин на “Реставрационен форум 2017”.
Стореното на ползу роду от опазителите му, в буквален смисъл, ще се реализира с добронамереното съдействие на Асоциация на реставраторите в България, Съюз на българските художници и, разбира се, под покрива на ХГ “Илия Бешков” – Плевен.
Вход свободен за всички заинтересовани колеги, съпричастни, учители и обучаващ исе в НУИ “П. Пипков”. Винаги казваме, че когато историята и изкуството ни идват на крака, не ще загуби реколтата от отсъствието ни… А сега идват и опазителите със своята наука, презентации и изложба!
Очаквайте програмата на “Реставрационен форум 2017”.
Малко повече за ФОРУМ РЕСТАВРАЦИЯ 2017 в залите на ХГ “Илия Бешков” – Плевен – откриване 6 октомври (петък), 18 часа 2017 г.
Илюстрираме публикацията с работния процес в делниците на нашия реставратор, Татяна Трифонова, с която се гордеем!
„Форум Реставрация” е традиционната годишната среща на българските реставратори. Това е място за споделяне на опит, професионални реализации и обсъждане на проекти и проблеми в областта на опазване на културното наследство. Събитието е организирано от Асоциацията на реставраторите в България (www.arbbg.org) и секция „Реставрация“ при Съюза на българските художници (www.sbhart.com). По традиция „Форум Реставрация” е съпътстван от изложба с постери, които представят различни реставрационни проекти, изпълнени през последните години. Независимо че е ориентирана предимно към проблемите на опазване на културното наследство, изложбата представлява интерес и за по-широк кръг специалисти и любители на културните ценности. В това дванадесето по ред издание на „Форум Реставрация“ са представени само български проекти, свързани с опазването на различни по характер обекти: стенописи, икони и иконостаси, хартия, мозайки, картини, скулптура, текстил, ръкописи, фотографии и др.
Тази година събитието се провежда с подкрепата на Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен, която е любезен домакин на събитието. Откриването на изложбата е на 6 октомври (петък) от 18.00 часа. Сесията с доклади и презентации ще започне в 10.00 часа на 7 октомври в сградата на галерия.
Пристрастни към историята на Отечеството и плевенчани, чийто борбен дух и участие в Епопеята на най-драматичните събития от Руско-турската война 1877-1878 г., с респект отбелязваме новия графит за нас – настоящите галеристи, който се появи на 11 септември – паметната дата на Третия щурм за освобождението на града преди 140 години. Хвала на автора! За тема и място до храма. Вярваме, че и на Илия Петров би допаднал този new age прочит…
На 20 септември, сряда, от 18 ч., в ХГ “Илия Бешков” ще бъде открита фотографска изложба на завършилите курса по практическа и творческа фотография към Photoschool.bg.
Експозицията представя портретна, пейзажна, актова, травъл фотография и др., а част от снимките са направени по време на практическите занятия, включени в програмата на курса.
Фотоекспозето на курса, с ръководител Ивелин Илиев, може да бъде видяно до 30 септември.
На 19 септември в Софийска градска художествена галерия ще бъде открита изложбата “ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ”, със значимото присъствие на 74 творби от фонда на ХГ “Илия Бешков”. Анонсираме събитието на колегите от екипа на СГХГ с чувство на гордост и удовлетвореност от постоянството в избора на партньор в културния им календар.
ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ
19 Септември 2017 – 22 Октомври 2017
“В СЯНКАТА НА ОРИЕНТА” – реализацията на един мащабен, достоен за адмирации проект на колегите от Софийска градска художествена галерия. Снимки от откриването на експозицията, добронамерен препис от сайта на СГХГ, мъничко от “Площад Славейков” и най-вече – нашите Антон Митов, обичният ни Ангел Спасов с рисунката “Камилар”, 1902 г. и Мирослав Минчев – директор на ХГ “Илия Бешков”.
В СЯНКАТА НА ОРИЕНТА
Образите на Другия и Балканите в изкуството на художници от България, Гърция, Румъния и Сърбия
14 Септември 2017 – 26 Ноември 2017
Илюстрирайки как западният човек мисли Балканите, известната изследователка на Балканите Мария Тодорова цитира Артър Смит, американски журналист, без съмнение приключенец, който не само пише като кореспондент за нюйоркския вестник „Ивнинг пост“, но също така взема участие в българските националноосвободителни борби като четник. Той описва първите си впечатления от София през 1907 г., като отбелязва, че градът може и да разочарова туриста търсещ живописност, тъй като вече има електричество, трамваи и до известна степен е уреден, „Но разочарованието може да е само повърхностно, “София не е толкова цивилизована, че да загуби чара на стария свят, пикантния аромат на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало повърхностно само някои страни, а в други не е извършило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента.“ За западния човек чарът на Балканите най-често се крие в лъчите на южното слънце, неопорочената природа и най-важното – в хората, техния вътрешен живот, истински емоции, дори в бита, неподправен и близък до естественото, отстранен от модернизацията.
Спомен за Еди
Откриване на възпоменателната изложба “Едуард Пенков – графика и живопис” – 14 септември, сряда, от 17.30 ч.
Експозицията ще продължи до края на месеца.
“… Едуард Пенков има неспокойна мисъл, не познава лесните отговори и в същото време с лекота логизира идеите си и добре центрова зрителското напрежение. Фантастичният момент е дозиран умело – в повечето случаи – за да не се допусне излишна илюстративност и разказвателност и налягането е добре концентрирано и подчинено на основната мисъл на всеки графичен лист.
Въпреки сложните деформации и взаимоотношения, в творбите му има нужният артистичен баланс и рисунъчна лекота, за да бъде зрителят очарован и покорен от метафоричната интелигентност на картините.
Високата оценка предстои, както винаги със закъснение. Едуард я заслужава, за съжаление – post mortem.”
Красимира Алексиева, галерист 2016 г.
На 19 юли (сряда) от 17.30 ч., ви каним на възпоменателната изложба „Живопис, графика и пластика – Явор Цанев (1956-2014)“ За изложбата, пътя, тетрадките; за сетивността на Явор денем и нощем, с нас ще поговори съпругата му, г-жа Тоня Цанева. Очакваме ви!
Изложба за силата на духа; за мироздание, митология и митологеми; за грешките по пътя и утрото като надеждно решение. За това, което ни прави първо хора, а после всичко останало.
Възпоменателна изложба “Явор Цанев (1956-2014) Живопис, графика и пластика” продължава до 31 август в ХГ “Илия Бешков”. Обръщаме се към колекционерите: Всички творби – живопис, графични листи и цикъл PRE-PC, се продават.
И сме категорични, че всяка колекция без Явор Цанев е непълна.
От вчера Явор Цанев влезе във фонд “Графика” на галерията с две творби! Споделяме, защото се гордеем!
Организатори:
ХГ ”Илия Бешков” – Плевен
Изложба икони на Българското иконографско сдружение.
Очакваме много приятели и почитатели, за да се насладим отново на великолепието на Християнското изкуство!
Откриване 6 юли 2017 год. от 17:30 ч.
На 6 юли от 17.30 ч., ХГ „Илия Бешков“ ви кани на изложбата на Българско иконографско сдружение. За екипа на галерията е привилегия и чест поредното гостуване на Сдружението в залите ни и в Плевен, преди годишния Събор на иконографите и работещите църковно изкуство в с. Орешак, Троянско. Добре сте дошли в света на отворения прозорец между двата свята – земен и небесен и отворен в двете посоки!
Организатори:
ХГ ”Илия Бешков” – Плевен
„Голото мъжко тяло“ (1856-1944)
Откриване на изложбата в ХГ „Илия Бешков“ – Плевен на 31 май, сряда, 17.30 ч. Колеги, приятели, обучаващи се и всякак заинтересовани – отбележете в графика си този ден и час за да сте с нас и кураторите на проекта – Аделина Филева – директор на Софийска градска художествена галерия, Рамона Димова и Пламен Петров – изкуствоведи при СГХГ.
Организатори:
ХГ ”Илия Бешков” – Плевен
Събота, 13 май 2017 г. Синоптиците обещават слънце и топлина, които да бъдат използвани максимално.
Ние, галеристите от ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, се присъединяваме към ведрата прогноза, като ви напомняме, приятели: Оставете свободна вечерта си, споделете страхотното време с нас и изложбите, с които ще отбележим поредната „Европейска нощ на музеите и галериите“! Нека празнуваме заедно с останалите 34 999 музеи и галерии в Европа!
Организатори:
ХГ ”Илия Бешков” – Плевен
ХГ „Илия Бешков“ има удоволствието да се изнесе целокупно наоколо на 4 май от 18.00 ч. в „Къща на художниците“ – Плевен, за да разбере що е сторил колегата Иван Велчев – Йово в свободното си време и в нощите, когато не спи…
НАОКОЛО…
Колкото общо, толкова и конкретно.
Нищо задължително, но нещо необходимо.
Най-вече като възприятие, като идея, като провокация.
Особено за упражнение – богато тематично, шарено, многообразно.
Съпоставям видимо и невидимо, близко и далече, сега и после, тук и там.
И споделям с любопитство и доверие…
Организатори:
ХГ ”Илия Бешков” – Плевен
I am text block. Click edit button to change this text. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.
I am text block. Click edit button to change this text. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.